Panzerkampfwagen III

(1937 - 1944)

Panzerkampfwagen III е първият среден танк на зараждащата се военна мощ на Вермахта. Първте Panzer III са тествани през 1936 и 1937, изработени са няколко портотипа от четери големи концерна - Krupp, MAN, Daimler-Benz и Rheinmetall. Най-добър дизайн на танка се оказал този на Daimler-Benz. Скоро започва производството на Panzerkampfwagen III ausf.A, до края на 1937 са изработени 10 броя, 2 от които невъоръжени. Масовото производство на танка започва през 1939, като за образец на масовото производство се използва Panzerkampfwagen III ausf.F. Daimler-Benz използва специално окачване, за да направи танка по-маневрен. Окачването на Panzer III е сходно с това на руския танк KV. Скоро се оказва, че танкът е изключително слаб срещу руския T-34 и неговото място на фронта е заето от новите Panzer IV, на които могло да се монтира 75mm оръдие.

През 1942 е създаден нов модел - N, върху който било монтирано оръдие L/24 75mm, но това оръдие било предназначено повече за противопехотни операции и за подкрепа на пехотата.

Бойното кръщение на Panzer III е в Полша (1939), няколко броя участват в битката за Франция (1940), вече много повече Panzer III са изпратени на съветския и северно-африкански фронт. В СССР танковете са разбити от напредналия руски T-34, но в пустинята проявяват добри качества. Някои от танковете взимат участие и в битката за Нормандия и Арнем (1944).

През Полската и Френска кампании танкът бързо излиза на преден план, въпреки, че Вермахтът по това време разполага само с около 100 броя. Оръдието, което използва в тези кампании е лекото 37mm, но въпреки това то се оказва унищожително за френските R-35 и H-35 и полския 7TP.

По времето на операция "Барбароса" Panzer III е най-многобройния танк в бронираните сили на Врмахта. По това време почти всички машини са въоръжени с 50mm L/42 оръдие, същото оръдие използват и машините в Северна Африка. Panzer III бил превъзхождан от руските T-34 и KV танкове, но те били изключителна рядкост на фронта през 1941. В по-голям брой съветската армия използвала танковете T-26 и BT. Тези танкове не били проблем за по-силния немски танк, тренирания екипаж имал вече боен опит и така в края на 1941 танковите загуби от двете страни били 1:6 в полза за Германия.

С появата на повече броеве T-34 на фронта, Panzer III е превъоръжен с по-мощното 50mm L/60 оръдие, с него са въоръжени сериите J и L. Те са изпратени на фронта през 1942 и 1943. Появява се и версия M, в която бронираните плочи стомана на купола са изработени под специфичен ъгъл, така, че да отблъскват снарядите, изстрелвани от руските противотанкови пушки. Но в края на 1942 танкът вече остава на заден план и е заместен от новите типове Panzer IV и Panther.

На базата на шасито му е произведено най-важното самоходно оръдие за Вермахта по време на войната, Sturmgeschutz III.

Panzer III е бил един от най-добре проектираните танкове за 1939, като в купола му спокойно се побирали трима човека - командирът, зареждачът и стрелецът. По този начин свойствата на танка се използвали по всяко време на максимум, оръдието било презареждано бързо, командирът бил свободен да оглежда бойното поле и да издава заповеди.

Тежничеки данни:

Panzerkampfwagen III Ausf A (SdKfz 141)

Panzerkampfwagen III Ausf D1 (SdKfz 267-268)Pan

Panzerkampfwagen III Ausf E (SdKfz 266-267-268)Pan

Panzerkampfwagen III Ausf F (SdKfz 141)Pan

Panzerkampfwagen III Ausf J (SdKfz 141)Pan

Panzerkampfwagen III Ausf N (SdKfz 141/2)Pan

Arxion © 2007 - 2011