Panzerkampfwagen VI

Ausf E "Tiger"

(1943 - 1945)

Оригинално изработван под името Panzer VI Ausf. H,танкът бил преименуван на Panzerkampfwagen VI Ausf. E през март 1943. Танкът също е познат под имената Mark VI-E , Panzer VI-E , PzKpfw VI-E или Sd.Kfz. 181 ( Sonderkraftfahrzeug 181 ), но е по-известен с името си Tiger I (След като бил произведен Tiger II) или просто Tiger.

"Tiger" е използван от края на 1942 до края на войната. Името "Tiger"му е дадено от Фердинанд Порше. Дизайнът на машината служел като образец за дизайна на "Tiger" II известен още като "King Tiger" и за "Sturmtiger" - самоходно оръдие.

"Tiger" се различава чисто принципно от другите немски танкове. Те са комбинации между огнева мощ, броня и скорост и главно разчитат на тактиката си за да победят дори по-силен противник. Но новият "Tiger" е различен. В него са вложени повече огнева сила и броня, за сметката на скоростта. Дизайнът за тежък танк е обмислян през края на 30-те на 20ти век, без да се планира всякакво производство. Проектът се връща на чертожните скици, вдъхновен от ефективността на руския Т-34. Въпреки, че дизайнът на танка е същия като предишния средно тежък танк Panzer IV, "Tiger" тежи двойно повече. Това се дължи на по-дебелата броня и на по-голямото оръдие, по-големия резервоар, повече място за амуниции, по-големият двигател и по-солидна скоростна кутия и окачване.

"Tiger" I има 100мм предна броня, на купола 120мм, докато Panzer IV има 80мм предна броня и 50мм на купола. Страничната и задната броня на "Tiger" е дебела 80мм. Отгоре и отдолу бронята е дебела 25мм. По-късно капакът на купола е удебелен до 40мм. Стоманените плочи са заварени прецизно и бронята е изключително гладка.

Танкът е тежък за повечето мостове и затова е изработен така, че да може да прегази през до 4 метра дълбока вода. Това изисквало уникален механизъм за охлаждане и вентилация под вода. 30 минути са нужни за един "Tiger" за да може да се подготви за потапяне - куполът и оръдието се заключват в посока напред и се издига специална тръба, служеща за шнорхел.

В задната част на танка е разположен двигателят, който отстрани има два съда пълни с гориво, радиатори и вентилатори към тях. Петролният двигател е 21 литров 12 цилиндров Maybach HL 210 P45 650к.с. Въпреки, че двигателят бил добър, след 250тия произведен танк бил сменен с по-добрия 23 литров HL 230 P45 с 700к.с. Стартерът бил разположен от дясната страна на машината. Куполът на танка имал собствена хидравлика, пълното му обръщане му отнемало минута.

Вътрешният дизайн е типично немски - отпред са шофьорът и радистът, зад тях подът на купола е обграден от панели, които формират продължението на пода, като малко го издигат. Това помагало на пълнача да извади амунициите, които обикновенно се намирали над колелата на танка. Двама човека от екипажа се намират в купола - стрелецът, отляво на оръдието и командира на танка зад него. В купола има и повдигаща се седалка за пълнача.

Задната част на оръдието и стрелковия механизъм са взети от прочутото немско 88 милиметрово противъздушно оръдие. 88 mm Kwk 36 L/56 е вариантът на оръдието избран за "Tiger" I, и заедно с оръдието на "Tiger" II Kwk 43 L/71, е едно от най-ефективните оръдия слагани на танк по времето на Втората световна война. Оръдието имало права таректория, с мерникът Zeiss TZF 9b ставало изключително точно. Има сведения, че "Tiger" е поразявал вражески танкове от над миля разстояние (1 600 метра), въпреки, че повечето сражения във войната се провеждали на много по-близко разстояние.

Новост в дизайна на танка е новата хидравлична скоростна кутия с полу-автоматични скорости. Екстремното тегло на машината предполагало и изработването на нова кормилна система. Системата имала двоен радиус, което позволявало, че два различни завоя на една скорост да могат да се направят. Откакто машината имала 8-скоростна кутия, това означавало, че можела да се обръща по 16 различни начина. При малко пространство за обръщане биха могли да се използват и спирачките. Танкът бил изключително лесен за управление, но при теглене на друг танк, двигателят загрявал и дори започвал да гори. Заради това на танковете им било забранено да теглят техните паднали другари, защото също така и тегленето би могло да доведе до падане на веригите на теглещата машина, защото системата за окачване на веригите била ниска. Голям проблем бил и когато нещо паднело между колелата на танка и така ги спирало, поради разположението на колелата тяхното размонтиране било практически невъзможно. Стандартния немски ремонтен камьон Famo не могъл сам да изтегли блокиран "Tiger", обикновено за целта били използвани три машини.

"Tiger", въпреки, че бил един от най-тежко въоръжените и бронирани танкове на Втората световна война, той имал няколко сериозни недостатъка. Плоската броня не могла да отблъсне снарядите, както наклонената броня на руския Т-34, което изисквало изключително покачване на теглото на цялата машина за постигане на успешна защита. Теглото на танка силно претоварвало окачването, което водело до чести повреди. Опростената скоростна система също била уязвима на повреди.

Най-големият проблем на "Tiger" било скъпо струващото произвеждане. През Втората световна война били построени 40 000 американски "Sherman" и 58 000 руски Т-34, сравнено с 1500 "Tiger" I и 500 "Tiger" II. Немските дизайни били скъпи за времето си, изисквали много сурови материали и райхмарки за построяването си. "Tiger" I струва колкото два Panzer IV или колкото четири Stug III самоходни оръдия. Най-близките сравними с Panzer VI Ausf.E "Tiger" I танкове били американския M-26 Pershing (200бр. доставени до края на войната) и руския IS-2 (3,800 броя построени по време на войната).

Тежничеки данни:

Panzerkampfwagen VI Ausf E

Arxion © 2007 - 2011