M3 Stuart

(1941 - 1945)

Началото на развоя на леките танкове на САЩ може да се проследи до началото на 20-те години. Тогава били произведени първите няколко прототипа, които имали основната задача да осигуряват подкрепа на пехотата. В началото на 30-те години спецификациите на всичките възникнали прототипи били оценени и на тяхна база възникнал лекият танк М2, който станал основен дизайн за следващите танкови конструкции. Главното оръдие на танка М2 било 37 милиметрово оръдие, което го правело един от добре въоръжените танкове на времето си. През 1940 година обаче този танк вече бил остарял и служел само като тренировъчен модел. Най-добрият от редицата танкове М2 бил моделът М2А4.

Американската армия следяла внимателно събитията в Европа в началото на 40-те години. След подробно преценяване на бойните качества на леките танкове в реални бойни условия, американската армия решила да увелечи защитата на американските леки танкове. С удебеляването на бронята трябвало да се помисли също така и за подобряване на окачването на танка, което сега трябвало да издържи по-голямо натоварване. По този начин възникнал лекият танк М3, чиято конструкция в много аспекти била вдъхновена от тази на М2А4. Производството на танка М3А1 започнало през 1941 година. След стъпването на САЩ във войната, производството на танка М3 достигнало своя връх.

Ранните версии на танка М3 били с нитован купол и шаси. Постепенно съединението между отделните платове стомана на купола и шасито било сменено от нитовано към заваръчно. По време на производството на танка били осъществени множество промени.

Около 5811 танка М3 били произведени.

Главното оръжие на танка било 37 милиметрово оръдие, което се намирало в купола. До него се намирала 7,62 милиметрова картечница. На купола била монтирана още една 7,62 милиметрова картечница, която била използвана за противовъздушна отбрана. В шасито се намирали още три 7,62 мм картечници. Дебелината на бронята на танка била от 15 до 42 мм.

Лекият танк М3 бил използван навсякъде, където воювала американската армия. Танкистите много бързо харесали танка М3 заради неговата надеждност. Голям брой М3 били дани на съюзнически армии. Най-много танкове М3 използвала Великобритания, която ги именувала "Stuart".

Британците били на мнение, че танкът е твърде голям за категорията си на лек танк. Танкистите обаче оценявали много добре неговата бързина и надеждност. Друг недостатък на танка според британците било, че двата различни модела M3 "Stuart" използвали два различни типа двигатели - Continental и Giberson T-1020. Това понякога правело проблеми във тила с запасяването на правилния тип резервни части за двигателите на танковете.

Главните модели на танка били М3А1 и подобреният М3А3 (с повече място за шофьора и
по-дебела броня). Всички модели на танка били с главно въоръжение - 37 мм. оръдие. През 1944 година способностите на танка М3 в реален бой срещу неприятелски танкове били много ограничени. Затова при много от танковете, които служели като разузнавателни машини, били премахнати куполите. С това се подбрявала маскировката им. Вместо оръдие тези машини разполагали само с две картечници.

Първото участие в реален бой на танка М3 било в Северна Африка. В рамките на договора за заем и наем тези танкове били доставени и в СССР.

От модела М3 по-късно бил проектиран нов танк - М5, който разполагал с два мотора Cadillac. В британските танкови войски машината получила наименованието "Stuart" VI.

Технически данни:

M3A1

Arxion © 2007 - 2011