M3 Lee / Grant

(1941 - 1942)

Нападението над Франция през 1940 година било наблюдавано отблизо от няколко американски новинарски екипа. Тук за първи път съюзниците се изправили срещу Германия в няколко танкови сражения.

На базата на информацията, дадена от тези новинарски екипи, американската армия решила, че по-нататъчните модели средни танкове трябва да носят поне 75 мм оръдие. Проблемът обаче бил, че готовите прототипи на новите американски танкове вече били въоръжени с
37 мм оръдия.

Реакцията на американците била бърза - модифицирали танковете така, че да могат да носят 75 мм оръдие. Куполът на новите прототипи обаче бил твърде малък и не можел да поеме голямото 75 мм оръдие. Затова то било монтирано в шасито.

Новият танк запазил купола си с 37 мм оръдие, а главното му оръдие - 75 милиметровото се намирало лафетовано в шасито от дясната му страна.

75 милиметровото оръдие било наследник на известното френско 75 милиметрово оръдие. То било модифицирано за да служи като танково оръдие, муниции за него се изработвали в САЩ в големи количества.

Новият танк получил названието среден танк М3. При започването на производството на танка в САЩ пристигнали представители на Великобритания, които искали да осигурят доставянето на танкове от този тип, които да заменят загубените във Франция танкове.

Новият танк М3 бил един от любимите танкове на британците. Те имали също така специални изисквания - разширяване на задната част на купола, за да може в него да се побере радиостанцията, а също така и отстраняване на командирския купол. Тези изисквания били спазени и танковете, произведени според тях били предназначени за износ само към Великобритания.

Доставените танкове получили във Великобритания названието General Grant I. Първите танкове тип Grant потеглили за първи път в бой под британско знаме при Газала през 1942 година. Появата им била неприятна изненада за германските "Afrika Korps". В боевете танкът се представил изключително добре - огневата му мощ била добра, а бронята му също толкова добра, с дебелина от 12 до 50 мм.

Към танковете Grant в британската армия по-късно се присъединили и немодифицирани танкове М3, които получили названието General Lee I. С малко изменения от началния модел бил моделът М3А1 (Lee II.), със заварени стоманени плоскости. Следващата модификация била М3А3 (Lee IV.) с удебелена броня и два мотора General Motors 6-71 (375 к. с.). Следвал М3А4 (Lee V.), с един мотор Chrysler A-57 (370 к. с.). Последният модел бил М3А5, който бил подобен на М3А3, но бил с нитован корпус.

Производството на танка продължило чак до декември 1942 година. Общият брой на произведените танкове М3 достигнал 6258 машини.

Танкът М3 участвал почти във всички битки на Втората Световна война. Много от танковете М3 били изпратени в СССР.

М3 се доказал като надеждна и устойчива машина. Но лафетованото в шасито му 75 мм оръдие било причина за много тактически проблеми, тъй като движението му било силно ограничено. Това оръдие обаче осигурявало нужната огнева мощ на танкистите. Въпреки, че силуетът и височината на танка били сравнително големи, като се има впредид какви проблеми са имали другите танкове, произвеждани по негово време, може да се каже, че танкът е бил много добър за времето си.

Когато на бойното поле се появил танкът М4, танковете Grant и Lee били изтеглени. Последните от тях воювали на Близкия Изток чак до 1945 година.

Технически данни:

M3А5

Arxion © 2007 - 2011